Close Cart Box

Вашата кошница е празна!

Закон за държавния печат и националното знаме на РБ

ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В сила от 25.05.1998 г.

Обн. ДВ. бр.47 от 24 Април 1998г., доп. ДВ. бр.33 от 9 Април 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г.

Глава първа.
ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ

 

Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат".

 

Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат.

(2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този закон.

 

Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на восъчен или на сух релефен печат по предвидения в този закон ред.

(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на восъчния и на сухия релефен печат съгласно приложение № 1, което е неразделна част от този закон.

 

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат".

 

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Пластичният еталон по чл. 3, ал. 1 заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се съхраняват по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, в Министерството на правосъдието.

 

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Подменените печати по ал. 1 се унищожават по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, за което той съставя протокол.

 

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Народното събрание на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:

1. закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;

2. решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;

3. решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;

4. решение за произвеждане на национален референдум;

5. решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;

6. решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;

7. решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;

8. решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;

9. решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;

10. решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;

11. решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

12. решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;

13. решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието подпечатва с восъчен релефен печат приета нова Конституция на Република България, както и закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. В останалите случаи по ал. 1 и 2 той подпечатва съответните актове със сух релефен печат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на актовете по ал. 1 и 2.

 

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписа на президента на републиката върху оригиналите на указите за:

1. насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;

2. свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;

3. разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;

4. определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;

5. насрочване на избори за органи на местното самоуправление;

6. утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;

7. наименуване на обекти с национално значение и на населени места;

8. обнародване на закон;

9. връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;

10. назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;

11. назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;

12. назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;

13. назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

14. назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;

15. награждаване с ордени и медали;

16. обявяване на обща или частична мобилизация;

17. обявяване положение на война или друго извънредно положение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България, държавният печат се полага от министъра на правосъдието след извършване на приподписването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието подпечатва указите на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен релефен печат. В останалите случаи по ал. 1 той подпечатва съответните укази със сух релефен печат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на указите.

(5) В случаите на издаване на укази по ал. 1, т. 8 и 9 срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституциятана Република България за обнародване на законите се разпределя така:

1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за обнародване не по-късно от три дни след приемането им;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието указите по ал. 1, т. 8 и 9 за полагане на държавния печат не по-късно от осем дни след получаването на законите;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) министърът на правосъдието полага държавния печат върху указите на президента по ал. 1, т. 8 и 9 не по-късно от два дни след получаването им.

 

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор, изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на документите по ал. 1 и 2.

 

 

Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Указите, които не се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на републиката, а всички останали - след тяхното приподписване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт, с изключение на чл. 8, ал. 1, т. 10 и чл. 9.

 

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието непосредствено под подписа, който се удостоверява.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието върху подписа, който се удостоверява.

 

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министерският съвет определя министър, който да полага държавния печат при отсъствие или при невъзможност на министъра на правосъдието да го положи.

 

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В Министерството на правосъдието се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.

(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера, съответно датата на записването в регистъра.

 

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието, което удостоверява, че първообразът носи държавния печат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, се съхранява в Народното събрание, съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал. 1, се съхранява в Министерството на правосъдието.

 

Глава втора.
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ

 

Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.

(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.

(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.

(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

 

Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;

2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;

3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.

 

Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

 

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Националното знаме на Република България се издига на:

1. морските и речните кораби и други плавателни сред